О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 662/28.11.2012г.

град Карнобат

 

Карнобатският районен съд, Граждански състав

в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в следния състав:                                                                            

   Председател: Мариела Иванова

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова гражданско дело № 653 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод  исковата молба от Министерство на земеделието и горите, представлявано от д-р Мирослав Найденов чрез юрк. А.А. ***, БУЛСТАТ 000057250, представлявана от кмета на общината Г.К..

В исковата молба се твърди, че след приемане на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горски фонд (ЗВСГЗГФ) до Поземлена комися гр.Сунгурларе заявления за възстановяване на собствеността са подали от с.Пчелин, общ.Сунгурларе, община Сунгурларе, кметство с.Славянци, общ.Сунгурларе, кметство с.Есен, общ.Сунгурларе, кметство с.Бероново, общ.Сунгурларе , кметство с.Грозден, общ.Сунгурларе кметство с.Терзийско, общ.Сунгурларе. По подадените  заявление първоначално Поземлена комисия гр.Сунгурларе отказва да възстанови заявените гори с мотива, че заявителите са само държатели на имотите. Тези решения на комисията са били обжалвано по реда на чл. 13,ал.6 ЗВСГЗГФ пред Районен съд гр.Карнобат, който с решение по съответното административно дело е отменил отказа на Поземлена комисия гр.Сунгурларе и е признал правото на възстановяване на заявителите. В исковата молба се твърди още, че община Сунгурларе е притежавала единствено правото на ползване, но никога и това на собственост. Според действалите тогава законите общинските гори биват два вида-балталъци и частни общински гори. Балтълъкът е легално определен в ЗГ от 1922г., според който това са горите с пасища в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за ползване. Именно заради това балтълъкът не следва да се приравнява на юридическото понятие за собственост в полза на общината. И след като под балтълък следва да се разбира право на ползване, право на владение и право на добив, но не и право на собственост, то общината не  е имала възможност на иска възстановяване на собствеността си по реда на ЗВСГЗГФ. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на община Сунгурларе, че същата не е собственик на 98 броя недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.

С определение №408/6.8.2012г. постановено по настоящото дело, съдът е прекратил производството в частта, с която се иска да се приеме за установено по отношение на Община Сунгурларе, че същата не е собственик на имот в с.Скала с идентификатор 190003, представляваща трайни насаждения с площ 65530014кв.м. и имот в с.Бероново с идентификатор 000003, представляваща трайни насаждения с площ 5818561кв.м. и е изпратил исковата молба в тази й част по подсъдност на Окръжен съд Бургас.

С определение №488/19.9.2012г., постановено по настоящото дело съдът  на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството в частта относно искането да се приеме за установено по отношение на Община Сунгурларе, че същата не е собственик на 2807.500дка гори в горския фонд в землището на с.Бероново в м.”Плачкова кория”.

С молба, находяща се на стр.358 от делото процесуалният представител на ищеца е посочил, че исковтаа молба следва да се счита предявена само по отношение на следните имоти: имот № 000204 - 398,948 дка; имот № 000205 -  230,854 дка ; имот № 000206 - 1453,933 дка; имот № 00208 - 516,265 дка  в землището на с. Пчелин, община Сунгурларе, имот № 000186 - 45,210 дка;  имот № 000187 - 10,713 дка; имот № 000110 - 9,483 дка; имот № 000112 - 48,200 дка;  имот № 000202 - 51,346 дка; имот № 000125 - 47,005 дка; имот № 000126 - 344,932 дка;  имот № 000136 - 234,933 дка;  имот № 000138 - 2180,896 дка и имот № 000185 - 525,281 дка в землището на с. Каменско, общ.Сунгурларе; имот № 000215 - 44,480 дка; Имот № 190005 - 1125,355 дка; Имот № 000218 - 0,739 дка; Имот № 000219-5,472 дка; Имот № 000209 - 7,031 дка; Имот № 000208 - 7,431 дка; Имот № 000207 - 5,408 дка; Имот № 000206 - 3,403 дка; Имот № 000205 - 0,072 дка; Имот № 000202 - 139,888 дка; Имот № 000204 - 2,859 дка; Имот №  000056 - 38,938 дка; Имот № 000212 - 2,606 дка; Имот № 00213 - 2,603 дка; Имот № 000211 - 125,528 дка; Имот № 000201-1209,483 дка; Имот № 000203 - 165,111 дка; Имот № 200007 - 494,981 ; Имот № 200005 - 2320,106 дка; Имот № 000216-518,761 дка; 21.Имот № 000214 - 1187,403 дка; имот № 000215 - 44,480 дка в землището на с. Скала, общ.Сунгурларе; имот № 210001 - 29,976 дка в землището на с. Бероново, общ.Сунгурларе и е оттеглил иска си по отношение на останалите недвижими имоти.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който е оспорил допустимостта на исковата молба с аргумента, че въпросът за собствеността е решен с влезли в сила съдебни решения, постановени в производства по чл. 13,ал.6 ЗВСГЗГФ и не може д бъде пререшаван.

Съдът след като се запозна с доводите на страните, приложените по делото доказателства и съобрази закона намира, че исковата молба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея прекратено.Съображенията за това са следните:

В съдебната теория и практика съществува противоречие относно допустимостта на иск за собственост, предявен от държавен орган след приключила процедура по реституционен закон. От една се приема, че съгласно чл. 13 ЗВСГЗГФ, български физически и юридически лица, от които са били отнети гори могат да подадат заявление за възстановяване правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд в ОСЗ по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ се предявява от лица, които са пропуснали да подадат заявление в срок до 30.06.1999г. В този случай те установяват с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху гори и земи от горския фонд, ако са депозирали искова молба в срока по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността се постановява в административно, а не в исково гражданско производство, и по същността си представлява административен акт. Чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ дава възможност на страната получила отказ от ОСЗ, да обжалва решението пред районния съд, който решава спора по същество. Когато се обжалва пред съда, последният действа по реда на обжалването на административните актове и като орган на административното, а не на гражданското правораздаване. Затова и решението на районния съд може да се обжалва с касационна жалба пред съответния административен съд по реда на АПК. Въз основа на постановено позитивно решение ОСЗ определя земите и горите, върху които се възстановява правото на собственост в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници, или нови реални граници. Приема се за неправилно е становището, че в административното производство ОСЗ е участвувала като държавен орган, затова решението е задължително по отношение на държавата и е недопустимо друг държавен орган да предявява отново иск за същата гора. ОСЗ е орган, който възстановява собствеността на земеделски земи и гори. Производството пред службата се развива едностранно - между заявителя и службата и решението не обвързва трети на спора лица. В административното производство по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ комисията не е носител на самостоятелни права и задължения, а защитава решение взето от колективния орган за отказ от възстановяване на собствеността. В ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, които са двата закона свързани с възстановяване на собствеността на земеделските земи и гори, не се съдържат разпоредби, с които на комисията да се придава правно положение на представител на държавата. След като ищецът не е бил страна в реституционното производство, той не е обвързан от силата на присъдено нещо на решението, не е разполагал и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение включително когато то е материално незаконосъобразно. След като не може да се защити по реда на обжалването на административния акт, правото му на защита е в гражданския процес, в който на възстановения собственик ще се противопоставят вещните права на държавата. В т. см.Определение № 196 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 326/24.09.2010 г. по гр. дело № 602/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., Решение № 104 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 147/2009 г., I г. о., ГК Решение № 241 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2010 г., II г. о., ГК.

В други случаи се приема, че правото на собственост на ответника  е възстановено по реда на приключило спорно административно производство по реда на ЗВСГЗГФ, включително чрез обжалване на решението на Поземлена комисия и постановяване на съдебно решение по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ. В това производство съдът е извършил преценка, доколко са налице материалните предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху процесните гори. Страна в производството е била държавата, чрез конкретен административен орган – в случая поземлена комисия, в чиято компетентност е било решаването на въпроса с реституцията и като такава е имала възможност да защити правата и интересите си. В такъв случай влезлите в сила решения на съда и на ПК, с които окончателно е решен въпросът за възстановяване на горите обвързват държавата с крайния резултат, сочещ, че ответникът е носител на правото на собственост. По изложените аргументи, се приема, че е недопустимо в производството по ревандикационния иск, респ. установителен иск спорът за собствеността да се преразглежда отново. В т.см. Решение № 433 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 131/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 91/07 от 09.02.2007 г. по гр. д. № 2597/2005 г. по описа на ВКС, IV "Б" гр. отд Решение № 605 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6101/2007 г., III г. о., ГК Решение № 606 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 281/2008 г., III г. о., Решение № 832 от 15.05.2009 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2747/2008 г, Решение от 12.01.2006г. на Европейския съд по правата на човека по делото Кехая и др. срещу България.

Настоящият съдебен състав застъпва второто становище и намира, че е недоспустимо пререшаване на спора относно собствеността на процесните гори.

По отношение на имотите, относно които е заявено оттегляне на иска следва производството по делото да бъде прекратено с нарочен диспозитив.

Мотивиран от горното Районен съд Карнобат

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Министерство на земеделието и горите, представлявано от д-р Мирослав Найденов чрез юрк А.А. ***, БУЛСТАТ 000057250, представлявана от кмета на общината Г.К. с правно основание чл. 124,ал. 1 ГПК да се приеме за установено по отношение на община Сунгурларе, че същата не е собственик на следните имоти: имот № 000204 - 398,948 дка; имот № 000205 -  230,854 дка ; имот № 000206 - 1453,933 дка; имот № 00208 - 516,265 дка  в землището на с. Пчелин, община Сунгурларе, имот № 000186 - 45,210 дка;  имот № 000187 - 10,713 дка; имот № 000110 - 9,483 дка; имот № 000112 - 48,200 дка;  имот № 000202 - 51,346 дка; имот № 000125 - 47,005 дка; имот № 000126 - 344,932 дка;  имот № 000136 - 234,933 дка;  имот № 000138 - 2180,896 дка и имот № 000185 - 525,281 дка в землището на с. Каменско, общ.Сунгурларе; имот № 000215 - 44,480 дка; Имот № 190005 - 1125,355 дка; Имот № 000218 - 0,739 дка; Имот № 000219-5,472 дка; Имот № 000209 - 7,031 дка; Имот № 000208 - 7,431 дка; Имот № 000207 - 5,408 дка; Имот № 000206 - 3,403 дка; Имот № 000205 - 0,072 дка; Имот № 000202 - 139,888 дка; Имот № 000204 - 2,859 дка; Имот №  000056 - 38,938 дка; Имот № 000212 - 2,606 дка; Имот № 00213 - 2,603 дка; Имот № 000211 - 125,528 дка; Имот № 000201-1209,483 дка; Имот № 000203 - 165,111 дка; Имот № 200007 - 494,981 ; Имот № 200005 - 2320,106 дка; Имот № 000216-518,761 дка; 21.Имот № 000214 - 1187,403 дка; имот № 000215 - 44,480 дка в землището на с. Скала, общ.Сунгурларе; имот № 210001 - 29,976 дка в землището на с. Бероново, общ.Сунгурларе и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.653/2012г по описа на КРС в тази му част.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. 653/2012г по описа на КРС в частта, с която се иска да се приеме за установено по отношение на община Сунгурларе, че същата не е собственик на следните недвижими имоти: имот № 000170 -16.820дка,  имот №000265-2133.707дка, имот №000358-361.838дка, имот №000463 -298.673дка в землището на с.Грозден, общ.Сунгурларе, имот №000102-46.854дка, имот №000200-225.729дка, имот №000201-874.807дка в землището на с.Лозица, общ.Сунгурларе, имот №000016-546.921дка, имот №000017-206.645дка, имот №000032 -369.601дка, имот №000042-37.272дка, имот №000046-138.025ска, имот №000075-22.703дка, имот №000078-959.284дка, имот №000095-1249.747дка, имот №000097-1523.667дка, имот №000105-95.266дka, имот №000114-2105.144дка, имот №000151-227.001дка, имот №000161-106.854дка, имот №000209-11.926дка, имот №000244-114.346дка, имот №000245-30.465дка, имот №000250-11.202дка, имот №000254-825.684дка, имот №000266-78.442дка, имот №000272-2.514дка, имот №000299-432.234дка, имот №000306-74.472дка, имот №000308-19.446дка, имот №000311-20.290дка в землището на с.Терзийско, общ.Сунгурларе, имот №000444-6.740дка, имот №000446-4.786дка, имот №000448-1.848дка, имот №000564-3.542дка, имот №000568-13.542дка, имот №000588-3426.665дка в землището на гр.Сунгурларе, имот №000605-611.083дка, имот №000604-508.450дка, имот №000609-162.761дка, имот №000610-484.309дка, имот №000611-821.955дка, имот №000612-648.886дка, имот №000613-481.355дка, имот №000614-887.240дка, имот №000615-833.286дка, имот №000616-319.333дка, имот №000617-129.242дка, имот №000634-112.100дка в землището на с.Есен, общ.Сунгурларе

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: